На 22 февруари 1999 , по време на визитата на македонския премиер Любчо Георгиевски в София, е подписана българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор, с която България признава македонския като отделен език на територията на Македония, но не и на България.
Един приятел руснак ми разправи една случка няколко години преди това – Украйна е вече независима от Русия, украинският е официален език, на руско-украинската граница през бодливата тел се гледат двамата граничари:
Руснакът: - Значи си имате вече нов език!?
Украинецът: - Да бе! Украински.
Руснакът: - А как е на украински майка?
Украинецът: - Ами... майка.
Руснакът: - Аха. А как е на украински баща?
Украинецът: - Е-е-е... баща си е.
Руснакът: - Ами как е на украински задник.
Украинецът: - А-а-а! Задник на украински е дупа!
Руснакът: - Е може ли заради един задник цял език да измислите, бе!
СПОМЕН НА ДЕНЯ: С македонеца Драган си говорим - аз на български, той на македонски. След две-три ракии той казва: - Извинявай, не се сърди, ама говориш като баба ми на село.
Отговарям - Извинявай, ама и ти говориш като баба ми на село.
Македонският премиер си е Люпчо, не Любчо.
ОтговорИзтриванеЗа българския език Любчо произлиза от глагол любя.
Може би за тях любя, люпя все там. Ама да е по различно.